„Още през 2018 година като член на друга НПО започнах да алармирам за съществени проблеми в състоянието на Северната скоростна тангента на София. През 2021 година изпратихме два сигнала до главния прокурор, с които искахме да бъде направена проверка на някои конкретни практики при изграждането ѝ. И двете проверки приключиха със становище, че няма нередности. През 2017 година целият пътен участък беше въведен в експлоатация“.
Това коментира Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики пo БНР.
И допълни, че геоложкият доклад не е бил извършен по норми и принципи, които да могат да предвидят проблемите, които сега вече са възникнали.
„Асфалтът е най-малкият проблем. Той може да бъде заменен. Но когато самият проектант е заложил по-малко количество от това, което би трябвало да бъде заложено за един толкова сериозно натоварен път, тогава става проблем. А какво правим с основата на пътя? Проблемът тръгва от проектирането. Строителят най-малко може да бъде обвиняван, защото надзорът е трябвало да потърси отговорност“.
От Европейския център за транспортни политики са изпращани редица сигнали за констатирани нарушения до прокуратурата, но нито един от тях не е завършил с по-сериозно разследване.
Русинова посочи, че идеята АМ „Тракия“ да се даде на концесия е добра, „стига само да не се побългари“.