От кадрите на земетресението в Турция става ясно, че вертикалните елементи, които се оразмеряват за противодействие на сеизмични въздействия или липсват или са много слаби.
„Приличат на торта – плочата се вижда и между тях всичко е смачкано. Това показва некачествено строителство“, коментира още инж. Николчева.
Варна влиза в сеизмичната зона през 1987 година. За Североизточна България Вранча оказва голямо въздействие, коментира пред Радио Варна инж. Светлана Николчева от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
Варна е в седма зона на сеизмична активност. Осма зона започва от „Горчивата чешма“ и върви на север, в нея попадат Балчик и Кранево. Шабленската зона е с най-високата активност – девета по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. В Шабла степента е по-висока заради наличието на локално огнище, обясни Николчева.
Панелните сгради у нас са устойчиви на сеизмични въздействия. Монолитните сгради също издържат, ако са правилно оразмерени и качествено изпълнени.
След 2012 година при по-високите сгради започна да се изчислява Еврокод за оразмеряване на строителни конструкции, а изискванията към вертикалните елементи станаха още по-високи. При качествено строителство и вложени материали, те са много по-устойчиви от сградите, строени през 90-те години, коментира инж. Николчева.
Голяма част от къщите по селата и във вилните зони са неустойчиви при плитки земетресения, защото не са строени по правилата.
Инж. Николчева подчерта още, че има случаи, когато техническото обследване на сградите се извършва формално, въпреки че струва пари.
„Понякога се налага да се чукне тук-там и да се види какво има зад мазилката, но гражданите не ни пускат. Има технически паспорти, които дори не отговарят на сградата.“
У нас липсва организация и план за справяне със земетресения. Не се прави и обучение на хората какво да правят при подобно бедствие, каза инж. Светлана Николчева от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране във Варна.