Предстоящи промени в Закона за енергийната ефективност могат да окажат сериозно влияние върху пазара на жилища в България. Ако бъдат приети в предложения вид, собствениците може да се наложи да представят сертификат за енергийна ефективност при продажба или отдаване под наем на имот.
Измененията са предложени от Министерството на енергетиката и са свързани с въвеждането на европейските изисквания за енергийната ефективност на сградите. Една от основните промени предвижда всяка жилищна сграда да разполага със сертификат, удостоверяващ нейните енергийни характеристики.
Документът ще трябва да бъде представян на потенциалния купувач или наемател. Предвижда се сертификатът да бъде в електронен формат, като собственикът ще трябва да осигурява достъп до него при продажба или отдаване под наем.
Ако новите правила бъдат приети, липсата на сертификат може да се превърне в пречка за приключването на сделка. Това поставя редица въпроси пред собствениците на жилища, тъй като към момента значителна част от сградите в страната не разполагат с необходимия документ.
Енергийното обследване се извършва за цялата сграда, а не за отделния апартамент. Именно това може да се окаже един от най-сериозните практически проблеми при въвеждането на новите изисквания.
По данни, цитирани от изпълнителния директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ Драгомир Цанев пред БНР, сертификат за енергийна ефективност притежават около 6,4% от многофамилните жилищни сгради. Това са основно сгради, които са били обновени по националните програми за енергийна ефективност. При еднофамилните къщи делът на сертифицираните сгради е значително по-нисък – около 0,1%.
Така собственик на апартамент, който иска да го продаде или отдаде под наем, може да се окаже зависим от останалите собственици в сградата. Ако за блока не е извършено енергийно обследване, отделният собственик няма как самостоятелно да осигури сертификат само за своя имот.
Това поставя и въпроса кой ще поеме разходите за обследването. Възможно е част от собствениците да нямат намерение да продават или отдават жилищата си и съответно да не виждат причина да участват във финансирането на процедурата.
Според Драгомир Цанев цената на енергийното обследване зависи от характеристиките на конкретната сграда, но може да започне от около 2000–3000 евро. При многофамилните сгради тази сума би трябвало да бъде разпределена между собствениците.
При липса на съгласие между живущите могат да възникнат допълнителни спорове за начина, по който да бъде разпределен разходът. Това е особено важно при по-старите жилищни сгради, при които необходимостта от обследване може да бъде по-голяма.
Друг потенциален проблем е ограниченият брой специалисти, които могат да извършват необходимите енергийни обследвания и да издават сертификати. Ако документът стане задължително условие за всяка сделка с жилище, търсенето на такива услуги вероятно ще се увеличи значително.
При недостатъчен капацитет това може да доведе до удължаване на сроковете за обследване и издаване на сертификати, а оттам и до забавяне на сделки с недвижими имоти.
Промените са част от процеса по въвеждане на европейските изисквания за енергийните характеристики на сградите. Идеята е купувачите и наемателите да разполагат с повече информация за енергийните характеристики и потенциалните разходи за експлоатация на имота.
За собствениците обаче новото изискване може да означава допълнителни разходи и административни процедури, особено когато става въпрос за апартаменти в многофамилни сгради.
Предстои да стане ясно в какъв окончателен вид ще бъдат приети промените и дали ще бъдат предвидени преходни периоди или други механизми, които да улеснят собствениците при изпълнението на новите изисквания.
Ако сертификатът стане задължителен при продажба и отдаване под наем, промяната ще засегне значителна част от жилищния фонд в страната и може да се превърне в нов фактор за пазара на недвижими имоти.













