Строителният бранш публикува становище, в което възразява срещу предложените промени в Закона за устройство на територията от служебния министър на регионалното развитие Иван Шишков, с които незаконни обекти ще се обявят за търпими, но по изцяло нова процедура.
Сред аргументите в писмото, подписано от изпълнителния директор на Камарата на строителите в България (КСБ) арх. Иван Несторов е посочено, че „в проектозакона липсва критерий търпимостта да обхваща само обекти, финансирани с публични средства. Така се дава възможност да се обявят за търпими и обекти, финансирани с частни инвестиции – тоест, възложител /и бъдещ собственик/ ще е лице, различно от държавата или общините“. Това също доведе доведе до проблеми и ще направи трудно приемането на проекта за закон, подчертават от съсловната организация.
Срещу предложените изменения е посочен и фактът, че проектът не предвижда узаконяване на инфраструктурните обекти, а обявяването им за търпими. Всъщност, това е скрита форма на узаконяване, но търпимите обекти ще си останат незаконни завинаги, посочват от КСБ. “Предлаганата търпимост е различна от досега съществуващата в ЗУТ /нов вид търпимост/ и не обхваща всички обекти, които отговарят на критериите за обявяване на търпимост, а само част от тях. Това ще даде мотиви на доста народни представители да искат обявяването на проектозакона за противоконституционен“, коментират още от организацията. Според стротелния бранш в обхвата на бъдещите търпими строежи би било удачно да се включат и геозащитните строежи.
От Камарата са предложили решения на министър Шишков, но те не са влезли в изготвения законопроект. Бизнесът предлага строежи или части от тях, финансирани с публични средства на публични терени, както и строежи – национални обекти, които са строени преди влизане на промените в сила, да имат възможност да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по действащ подробен устройствен план и отговарят на техническите норми, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. Според КСБ трябва да има и 6-месечен срок, в който след влизане на промените в сила да могат да бъдат подавани заявленията за узаконяване на финансираните с публични средства строежи, а държавата, в лицето на ДНСК, да им отговори в едномесечен срок дали това е възможно. Узаконяването според КСБ трябва да се състои в съгласуване и одобряване на инвестиционен проект – заснемане за узаконяване, привеждане на строежа в съответствие със съгласувания проект и издаване на акт за узаконяване.
От КСБ настояват и за „незавършените части на строежа да се съгласува и одобрява инвестиционен проект и да се издава разрешение за строеж по общия ред. Основен плюс на проекта на КСБ е, че всички заявени строежи, които отговарят на условията на закона ще станат законни и това кардинално ще реши въпросите с разплащането и довършването им. Освен това, се предлага узаконяване само на строежи, които са финансирани с публични средства и ще станат собственост на държавата или общините. Така узаконяването ще бъде в полза на обществото, а не в частна полза“, подчертават от организацията.