Жилищната криза в Гърция продължава с неотслабваща сила, като недостигът на предлагане е най-осезаем в големите градски центрове на Атина и Солун. Това показва анализ, публикуван от гръцкото издание Kathimerini.
Според проучване на Alpha Bank основните фактори, които ограничават предлагането на жилища, са високият дял на незаетите имоти, остарелият жилищен фонд и ниската инвестиционна активност в ново строителство.
Едва 2,6% от съществуващия жилищен фонд в страната е изграден през последните 15 години – период, съвпадащ с икономическата криза и рязкото свиване на строителната активност. В резултат средната възраст на жилищата надхвърля 30 години, а значителна част от сградите се нуждаят от сериозно обновяване преди да бъдат продадени или отдадени под наем.
Данните от преброяването на сградите през 2021 г. показват, че 35% от жилищата в страната са незаети – третият най-висок дял в Европейския съюз. От тях 12% са напълно празни, а 22,5% са ваканционни или вторични имоти.
Общият брой на свободните жилища се оценява на около 794 000, като приблизително една трета – близо 262 000 – се намират в района на Голяма Атина. Това представлява 11,8% от жилищния фонд на столицата, оценяван на около 2,2 млн. жилища.
Въпреки че спрямо преброяването от 2011 г. броят на ваканционните имоти се е увеличил с почти 10%, а напълно празните жилища са намалели с 11,6%, общият обем на неизползвания жилищен фонд остава значителен.
Около 11% от анкетираните се определят като собственици на незаети жилища. Делът е по-висок в останалата част на страната (14%), в сравнение с Атина (7%) и Солун (11%).
Сред собствениците на свободни имоти 42% посочват високата цена на реконструкцията и ремонта като основна причина да не ги предлагат на пазара. Допълнителни 21% изтъкват проблеми, свързани с наследствени спорове и множество съсобственици.
Комбинацията от остарял жилищен фонд, високи разходи за обновяване и ограничено ново строителство продължава да поддържа напрежението на жилищния пазар в Гърция, особено в големите градски центровe.