Както вече споменахме в предходната статия, много често водата и солите действат разрушително върху фасадните стени. Това важи в особена степен за историческите сгради, поради значителната им възраст и оттам дългото и постоянно въздействие на тези фактори.
Най-съществено значение за ограничаване на влагата и солите и тяхното въздействие върху фасадната повърхност от система САНОВА притежава хастарната мазилка Баумит СановаПор.
Баумит СановаПор се прилага в случаите на особено висока до средна степен на съдържание на соли като хастарен слой, преди полагане на последваща мазилка. Тя се нанася на един или повече слоеве в зависимост от дебелината на полагане, което съответства на солевото натоварване. Мазилката съдържа вар, цимент, пясъци, перлит и необходимите добавки. Това я прави изключително устойчива по отношение на придвижването и реакцията й с наличните във водата разтворени соли (хлориди, сулфати, нитрати). Тази устойчивост може да достигне до 240 пъти, в сравнение с устойчивостта на стандартните варо-циментови мазилки.
Специалната и много прецизно настроена зърнометрична крива на пясъците в мазилката дава възможност тя да образува пространство от пори до ок. 50-60%. При това ок. 25% от тези пори са въздушни, с достатъчно големи размери (>0.1мм), в които капилярните сили са слаби и капилярният поток на вода прекъсва, а движението й в тях е единствено по гравитачен път. Така капилярното придвижване на вода в мазилката в рамките на едно денонощие се ограничава до не повече от 5 мм. Водата, която се задържа във въздушните пори, при нагряване на фасадната повърхност се изпарява бавно през мазилката към атмосферния въздух. При това изпарение солите, разтворени в нея, се отлагат в големите въздушни пори и започват постепенно да ги запълват. След като първите въздушни пори са изцяло запълнени със соли, придвижващата се към фасадната повърхност вода преминава през тях и достига до нови, свободни въздушни пори. Процесът продължава до запълването на всички въздушни пори по цялата дебелина на мазилката. Голямото количество въздушни пори играе ролята на буфер и затова сместа е позната още и като буферна мазилка.
Едва когато солите достигнат до най-външния повърхностен слой и кристализират там, те започват да действат разрушително върху мазилката, като се комбинират с въздуха и влагата, която се натрупва в този участък. Тогава процесите на замръзване и размръзване вследствие на атмосферните влияния се оказват пагубни за мазилката.
Преди започване на мазането основата се почиства добре до здрава тухла, а фугите на зидарията се издълбават до ок. 2.0 см дълбочина. По-големите неравности по повърхността на основата и изровените фуги се попълват с Баумит СановаПор в отделен работен цикъл. Минималната дебелина на положения слой мазилка е ≥ 2.0 см, а максималната – не повече от 8.0 см. При значително съдържание на соли и висока влажност на стените се препоръчва общата дебелина на положения материал да бъде минимум 4.0 см. Повърхността на всеки положен слой се оставя награпена на хоризонтален гребен, така че да осигури по-добро сцепление към следващия мазилков слой. Ако слоят е завършващ и върху него няма да се полагат последващи слоеве, той набира достатъчна якост от 1 до 3 часа след измазването в зависимост от атмосферните условия, след което се обработва с мастара за получаване на добра крайна визия.
Баумит СановаПор е подходяща за ръчно, но така също и за машинно полагане, както за вътре, така и за отвън. Повърхността на положената мазилка трябва да се пази ок. 2 дни от преждевременно пресъхване (например 2 дни да се поддържа влажна). Мазилката съхне ок. 7-10 дни на всеки 1.0 см дебелина, след което могат да се полагат последващи слоеве. Много често тя се прилага в комбинация с друга мазилка от серията Санова – Баумит СановаМоноТрас, която се полага като последващ, често и завършващ слой.
Баумит СановаПор е един от продуктите в системата, който е сертифициран от Научно-техническото сдружение за поддържане и опазване на паметници на културата в Германия и Австрия (WTA). Това гарантира неговите отлични качества, когато става въпрос за саниране на исторически сгради, които са част от културно-историческото наследство.