Дебелослойно лепене на плочки Преди години плочките се лепяха върху около 15 мм дебел слой („легло“) от лепилния разтвор. Тази технология има предимството, че неравности на основата могат да бъдат изравнявани директно в процеса на лепене – от друга страна обаче, реденето на плочките изисква изключително добри умения. Тази техника на дебелослойно лепене обаче безнадеждно претоварваше повечето домашните майстори и хоби ентусиасти. Тънкослойно лепене на плочки
По друг начин стоят нещата при метода на тънкослойното лепене, което все повече се налага най-вече при професионалното лепене на плочки. Изискването обаче, за да могат плочките да бъдат полагани по този метод е основата върху, която се лепят да бъде идеално права. Ако не е такава – то трябва предварително тя да бъде изравнена. След това лепилото трябва да бъде нанесено равномерно и с еднаква дебелина върху основата.
Нанасянето на лепилото по тънкослойният метод се извършва с помощта на две работни техники: изтегляне на лепилният разтвор с гладка мистрия последващо „надиране“ с помощта на назъбена маламашка. Посредством първоначалното изтегляне се цели, по-възможност, максимално равномерно нанасяне на лепилният разтвор върху основата в работният участък. Последващото „надиране“ с назъбената маламашка гарантира съвсем точна и еднаква дебелина на лепилният слой – върху основата остават гъсто една до друга разположени ивици от лепилото с дефинираната височина.
Ако „надирането“ на лепилото е извършено старателно и както трябва – под всяка плочка се намира съвсем еднакво количество лепило. При полагане на плочките и тяхното притискане, ивиците с лепило се компримират. Размера на зъбите на гребена трябва да бъде избран така, най-малко 60% от площта на гърба на плочката да бъде покрита с лепило за да бъде гарантирано едно коректно залепване. Как лепилото се компримира и каква площ от плочката покрива, може да бъде лесно проверено посредством повдигане на една от прясно положените плочки. При недостатъчно покриване на гърба на плочката с лепило следва да бъде избрано назъбване с по-големи размери.
Избора на назъбването на маламашката и неговите размери е много важен за дълготрайното залепване на плочките. Посредством правилното дименсиониране на назъбената маламашка се определя съответно и дебелината на лепилният слой. Неговият избор зависи от размера на полаганите плочки и дължината на техният кант.
За мозаечни плочки и стъклокерамика са достатъчни 3-4 мм. За стандартни плочки с дължина на кантовете между 100 и 200 мм трябва да се избере назъбване с размери от 6 мм. Плочки с размери до 300х300 мм следва да се полагат с размер на зъбите от 8 мм (когато се полагат на стена) или 10 мм (когато се полагат на пода).
При голямо-форматни плочки, които са предназначени за полагане на под или при полагане на открито е необходимо в лепилният слой да има възможно най-малко кухини. За тази цел се използва маламашка със специално заоблено назъбване.
Ако гърба на плочките е силно профилиран, следва дебелината на нанасяният лепилен слой да бъде увеличена или да се ползва комбинирана техника на залепване (посочена по-долу). Много важно е, при притискането на плочките да не се стига до директен контакт на плочката с основата! Плочките не трябва да скърцат при тяхното наместване!
Методите, при които лепилото се нанася директно върху основата и след това плочката се притиска в лепилният слой, се обединяват под общият термин Floating-метод. Понякога обаче, равномерното нанасяне на лепилото върху основата и неговото изтегляне и последващо „надиране“ е проблемно и не може да бъде извършено – например при лепене на цокълни плочки. В тези случаи метода просто се обръща. Вместо на стената, лепилото се нанася върху гърба на плочката. Професионалният термин за тази техника е Buttering-метод.
Плочки, които се полагат на открито, трябва да се лепят с помощта на комбинирана техника (Buttering–Floating-метод). Така се постига залепване без никакви кухини под плочките, което гарантира, че няма да настъпят никакви щети от замръзване.
Повече по темата можете да видите тук.