Непредвидимите срокове на административните процедури, липсата на прозрачност при движението на документите и споровете около строителните проекти са сред основните предизвикателства пред инвестиционния процес в България. Това бяха част от акцентите в дискусията „Правото да строиш. Правото да възразяваш“, която се проведе на 17 ноември 2026 г. в GEORGIA RACHEVA art gallery в София.
В разговора участваха съдия Славина Владова и съдия Светлозар Рачев от Върховния административен съд (ВАС) и инж. Николай Чомаковски, изпълнителен директор на Pipe System Ltd. Модератор беше арх. Георгия Рачева – художник и основател на галерията.

Проблемът не е толкова в законодателството, колкото в неговото прилагане, стана ясно от изказванията на двамата върховни съдии. „Според мен законът е ясен – въпросът е как ще бъде прилаган“, подчерта съдия Светлозар Рачев. Той представи пример от съдебната практика, при който различни решения по спор за подробен устройствен план са поставили администрацията в противоречива ситуация. Според него, подобни случаи показват колко важно е уеднаквяването на съдебната практика.

Съдия Славина Владова обърна специално внимание на споровете между инвеститори и собственици на съседни имоти и на необходимостта от стриктно спазване на административните процедури. Тя предупреди, че дори издадено разрешение за строеж може впоследствие да бъде оспорено, ако не е било надлежно съобщено на всички заинтересовани лица. Затова инвеститорите трябва да следят не само съдържанието на административните актове, но и дали те действително са влезли в сила.
Къде минава границата между законното упражняване на правото на жалба и злоупотребата с него – беше един от централните въпроси в дискусията. Съдиите разясниха, че Законът за устройство на територията ограничава кръга на лицата, които имат право да обжалват определени актове в инвестиционния процес. В същото време беше подчертано значението на правото на гражданите да защитават законните си интереси.
По време на дискусията беше поставен и въпросът за забавянето на значими инфраструктурни проекти вследствие на обжалвания от екоактивисти и организации. Като примери бяха посочени автомагистрала „Струма“, тунелът под Шипка, третата линия на софийското метро и развитието на лифтовата инфраструктура на Витоша. Според участниците подобни обжалвания могат да доведат до сериозни забавяния и допълнителни разходи, дори когато впоследствие жалбите бъдат отхвърлени. Съдия Владова обърна внимание, че екологичното законодателство допуска значително по-широк кръг лица да оспорват административни актове в сравнение със Закона за устройство на територията. Това поставя въпроса за необходимия баланс между защитата на обществения и екологичния интерес и навременното реализиране на важни инфраструктурни проекти. Съдия Рачев уточни, че обжалванията все пак не могат да бъдат определени като единствена причина за забавянето на тези проекти.
От гледна точка на строителния бизнес най-сериозният проблем е липсата на предвидимост. Според инж. Николай Чомаковски, от издаването на визата за проектиране до получаването на разрешение за строеж и присъединяването към инфраструктурните мрежи често липсват ясни срокове и достатъчна обратна връзка от институциите. „Едно от най-големите предизвикателства са сроковете и това да получаваш обратна връзка“, посочи той и подчерта необходимостта от дигитализация на административните процеси, по-добра проследимост на преписките и използване на съвременни технологии, включително изкуствен интелект, за ускоряване на обработката на документите. По думите му забавянето на един строеж има финансови последствия за всички участници в процеса – инвеститори, строители и купувачи на жилища, тъй като може да доведе до оскъпяване на проектите и необходимост от предоговаряне на условията.
Дискусията засегна и въпроса за презастрояването на София. Участниците коментираха, че проблемите в определени квартали, сред които „Манастирски ливади“, са свързани не толкова с интензивното строителство, колкото с изоставането на инфраструктурата. Според инж. Чомаковски основният проблем на столицата е липсата на достатъчно добре изградена улична и техническа инфраструктура, която да съпътства новото жилищно строителство. Съдия Владова даде конкретни примери от съдебната практика в кв. „Кръстова вада“, при които Столична община е била осъдена да изплати обезщетения на граждани за вреди вследствие на незаконосъобразно бездействие, свързано с неизградена улична инфраструктура. По думите ѝ след съдебните решения общината е предприела действия за изграждането на улиците в засегнатия район.
Събитието е част от програмата на GEORGIA RACHEVA art gallery за организиране на дискусии по значими обществени теми, както и да свързва изкуството, архитектурата, бизнеса и различни професионални общности в разговор за средата, в която живеем.













