Гърция обмисля нов подход към жилищната криза, който предвижда допълнителни права за застрояване и финансови стимули за инвеститори, изграждащи сгради, предназначени изключително за дългосрочно отдаване под наем на достъпни цени.
Предложението на министър-председателя Кириакос Мицотакис, представено по време на конференция на To Vima, предвижда възможност за един или два допълнителни етажа при определени условия. Идеята обаче поставя и въпроса как по-интензивното застрояване ще се отрази на градската среда и устойчивостта на Атина в условията на климатични промени.
На изложението Prodexpo 2026 Константинос Карталис, професор по физика на околната среда и климата в Националния и Каподистриев университет в Атина (NKUA), обърна внимание на необходимостта градовете да се адаптират към променящите се климатични условия. Според него сградите могат както да подобрят устойчивостта на градската среда, така и да задълбочат съществуващите проблеми, включително прегряването на отделни квартали.
Правителствената инициатива е насочена към модела „строителство за отдаване под наем“, при който имотите се изграждат за дългосрочно наемане, вместо жилищата да се продават поотделно. Обсъжданата рамка може да включва допълнителна разгъната застроена площ, данъчни облекчения, преференциално финансиране и ускорени процедури за издаване на разрешителни. В замяна инвеститорите ще трябва да предлагат жилища на достъпни наеми и да ги задържат на пазара за дългосрочно отдаване за определен период.
Кметът на Атина Харис Дукас се противопостави на идеята за решаване на кризата чрез допълнително строителство. Според него приоритет трябва да бъде връщането в употреба на празните жилища в града, а не увеличаването на застрояването.
Карталис посочи, че градското прегряване зависи не само от глобалните климатични промени, но и от начина, по който функционират самите градове. По думите му автомобилният трафик генерира около 20% от топлината, отделяна в градската среда. Наред с това екстремните метеорологични явления налагат преосмисляне на градското инженерство и планирането.
Експертът призова за изработването на нов генерален план за Атина, тъй като условията са се променили значително след приемането на действащата рамка през 2012 г. Сред факторите са новите модели на застрояване и движение, развитието на проекта в Хелиникон, планираният правителствен парк на планината Химет и нарастващите климатични рискове.
Така жилищният проблем се очертава като част от по-широк въпрос за развитието на града. Освен броя на новите жилища значение имат местоположението им, наличната инфраструктура, достъпът до обществени пространства и възможностите за адаптация към по-високите температури.
Програмите за субсидиране на енергийната ефективност „Exoikonomo“ също бяха сред темите на Prodexpo 2026. Според представените експертни оценки обхватът им трябва да се разшири, така че да включва не само намаляване на енергийното потребление, но и летен топлинен комфорт, качество на въздуха в помещенията и конструктивна безопасност.
Маргарита Ники Асимакопулу, професор в катедрата по физика на NKUA, отбеляза, че много от изследваните сгради прегряват през лятото, тъй като мерките за обновяване са насочени основно към намаляване на разходите за отопление през зимата. Без подходяща слънцезащита и мерки срещу прегряването дори енергийно модернизираните жилища могат да останат некомфортни през горещите месеци. Проблем представлява и качеството на въздуха в помещенията, особено в офисните сгради.
Друг съществен въпрос е конструктивното състояние на стария сграден фонд. Програмата „Exoikonomo“ обикновено не изисква пълна конструктивна оценка на субсидираните жилища, което създава риск средства да бъдат вложени в енергийни подобрения на сгради, чиято безопасност не е проверена.
Председателят на Техническата камара на Гърция Георгиос Стасинос многократно е призовавал енергийните програми да бъдат обвързани с конструктивни инспекции и при необходимост – с конструктивно и сеизмично укрепване. Целта е инвестициите в обновяване да отчитат цялостното състояние на сградите, а не само енергийните им характеристики.
Междувременно Гърция продължава да разширява инвестициите в енергийна устойчивост. На 6 август страната поиска от Европейската комисия да разшири обхвата на националната си изключителна клауза, така че тя да включва разходи за укрепване на енергийната устойчивост. Съветът на ЕС одобри искането преди броени дни. Според Министерството на националната икономика и финансите се очаква до 2028 г. новите инвестиции да надхвърлят 1 млрд. евро. Сред направленията са съхранението на енергия, енергийната ефективност и енергийната инфраструктура.
В рамките на Prodexpo 2026 беше обсъден и потенциалът на неизползваните публични и църковни имоти да бъдат превърнати в активи с икономическа и обществена стойност.
Михалис Анагностакос от Националния фонд за развитие, известен преди като „Суперфонд“, подчерта, че публичната собственост трябва да се разглежда като национален капитал, а не като сбор от отделни имоти. При управлението ѝ следва да се отчитат по-широките ползи за обществото, включително създаването на работни места и развитието на инфраструктура.
Сред примерите е проектът за преустройство на територията на Международния панаир в Солун на стойност 200 млн. евро. Предвижда се той да осигури нови работни места, над 1000 паркоместа и 12 хектара зелени площи. До края на 2026 г. се планира и стартирането на търг на стойност 400 млн. евро за развитието на емблематични железопътни гари.
Според Анагностакос ускоряването на инвестициите изисква преодоляване на продължаващите административни затруднения при издаването на разрешителни, които ограничават гъвкавостта и удължават сроковете за реализация на проектите.
Отделно внимание беше отделено на собствеността на Гръцката православна църква. Епископ Никодимос от Епидавър, генерален директор на Централната църковна финансова служба, заяви, че църковните имоти се разглеждат като наследство, което трябва да бъде съхранявано и управлявано в обществен интерес.
По думите му са останали едва 4% от някогашните обширни исторически владения на Църквата, като значителна част от тях са обвързани с различни ограничения. Сред посочените примери са болницата „Евангелизмос“, построена върху земя, принадлежаща на манастира „Петраки“, както и болниците „Сотирия“ и „Асклепиео Вулас“, чиито договори с държавата са изтекли.
Църквата се стреми да разреши споровете за собственост и да намери възможности за развитие на останалите си активи. Сред обсъжданите направления са жилища на достъпни цени за студенти и работещи.
Дискусиите на Prodexpo 2026 показват, че жилищната криза в Гърция е свързана не само с недостига на предлагане, но и с начина, по който се управляват градската територия, съществуващият сграден фонд и публичните активи. Предизвикателството пред институциите е да съчетаят изграждането на достъпни жилища с енергийна ефективност, конструктивна безопасност и устойчивост на градската среда.