Цените на жилищата в Румъния са се увеличили с 14,4% през 2025 г., което е най-силният годишен ръст сред европейските държави, включени в проучването Deloitte Property Index 2026, цитирано от Economedia. Въпреки поскъпването Румъния остава сред страните с най-достъпни жилища в Европа, със средна цена от 1917 евро на кв. м.
Междувременно България продължава да се нарежда сред европейските пазари с най-бързо нарастващи жилищни цени. По данни на Евростат, цитирани в предоставения материал, годишното увеличение у нас достига 15,5% през второто тримесечие на 2026 г. — значително над средното за Европейския съюз от 4,7%.
Средната цена на жилищата в Румъния достига 1917 евро на кв. м през 2025 г. Въпреки отчетения двуцифрен ръст страната заема четвърто място сред държавите с най-ниски средни цени в изследването на Deloitte.
По-ниски стойности са отчетени в Турция, където жилищата струват средно 864 евро на кв. м, в Сърбия — 1706 евро, и в Албания — 1720 евро на кв. м.
На противоположния полюс е Люксембург със средна цена от 9160 евро на кв. м през 2025 г. Това представлява увеличение от 4,6% спрямо предходната година. Сред държавите с високи жилищни цени са още Чехия с 5412 евро на кв. м, Германия с 5200 евро, Австрия с 5199 евро и Нидерландия с 5186 евро.
След Румъния най-силен ръст на жилищните цени през 2025 г. е регистриран в Хърватия — 14,3%, Словакия — 12,5%, и Унгария — 10,9%.
От общо 22 държави, включени в проучването Deloitte Property Index 2026, в 19 е отчетено увеличение на цените на жилищата. Данните показват, че поскъпването остава широко разпространена тенденция, макар и с различна интензивност на отделните национални пазари.
Според Deloitte основната причина за ръста в Румъния е ограниченото предлагане. Сред факторите са забавянията при издаването на разрешителни за строеж, регулаторните ограничения и увеличаващите се разходи за реализация на имотни проекти.
Допълнително влияние оказват законодателни промени, които ограничават начина, по който строителните предприемачи могат да използват авансовите плащания от бъдещите купувачи. Тези условия затрудняват реализацията на нови проекти и могат да ограничат предлагането на жилища на пазара.
„Резултатите показват фрагментиран европейски жилищен пазар, при който разликите между отделните държави се определят от местните политики в областта на жилищното настаняване, демографските тенденции, ограниченията в предлагането и общите макроикономически условия“, коментира Ирина Димитриу, партньор в Reff & Associates | Deloitte Legal и ръководител на консултантските услуги за сектора на недвижимите имоти в Deloitte Румъния.
Данните на Евростат за второто тримесечие на 2026 г. показват, че цените на жилищата в България са се увеличили с 15,5% спрямо същия период на предходната година. За сравнение, средният годишен ръст в Европейския съюз е 4,7%.
Сред факторите за поскъпването у нас експертът по недвижими имоти в Global Property Guide Мик Калмет, цитиран от Euronews, посочва нарастващите доходи на домакинствата, относително достъпното ипотечно финансиране и силното търсене на имоти като инвестиция.
Тенденцията се проявява на фона на значителни разлики между отделните градове. В София средната цена на жилищата достига около 2680 евро на кв. м през второто тримесечие на 2026 г. според данни на Bulgarian Properties, цитирани от Global Property Guide.
Данните на ImotIQ за седмицата към 12 октомври 2026 г. показват по-ниски средни стойности във Варна, Бургас, Пловдив и Стара Загора в сравнение със столицата.
Средната цена във Варна е около 1972 евро на кв. м, в Бургас — 1550 евро, в Пловдив — 1529 евро, а в Стара Загора — 1313 евро на кв. м.
Разликите между градовете отразяват различната динамика на местните пазари, инвестиционното търсене и покупателните възможности на домакинствата. Същевременно високият годишен ръст на цените в България поставя въпроса доколко доходите и условията за кредитиране ще продължат да поддържат търсенето.
Сравнението с Румъния показва, че относително ниската средна цена на жилищата не означава непременно лесен достъп до собствен дом. Когато предлагането е ограничено, а разходите за строителство и реализация на проекти се увеличават, жилищният пазар може да се характеризира едновременно с по-ниски цени спрямо други европейски държави и с нарастваща трудност за купувачите да намерят подходящ имот.