Парите за саниране на жилищни сгради, предвидени в плана за възстановяване и устойчивост, остават 1,427 млрд. лв. Ще бъде бъде предложена изцяло нова програма, в която не се планува поемане на всички разходи, а на близо 80%, а остатъкът от парите ще трябва да бъде осигурен от собствениците на жилища.
Преработената част от плана вече е представена на вицепремиера по еврофондовете Атанас Пеканов и вероятно скоро ще бъде представена публично.
Спирането на националната програма на практика означава и че блоковете, които вече са кандидатствали и на които бе обещано саниране, щом се намери нов финансов ресурс, няма да могат да разчитат вече на това.
Наскоро националното сдружение на общините излезе с декларация за продължаване на програмата, но при преработването на плана е надделяло мнението, че 100% финансиране с публични средства е несправедливо и унищожава и малкото останала частна инициатива при обновяването на сградите. Спирането на националната програма на практика означава и че общините вече няма да организират обществените поръчки за саниране.
Основният аргумент, с който са представени промените, е, че по този начин жилищните сгради ще имат възможност да се възползват от финансиране. В България има 66 865 многофамилни сгради, а при 100% финансиране парите ще стигнат едва за около 1400 от тях. По националната програма, която струваше досега към 2 млрд. лв., бяха санирани 2022 блока и по още 15 се работи.
По този начин в близкото бъдеще нямало да се постигне националната цел за обновяване, която предвижда до 2030 г. саниране на 19 млн. квадратни метра жилищна площ. Вместо това към 2026 г. можели да се обновят в най-добрия случай към 6,4 млн. квадратни метра.
Според източници на “24 часа” в преработения план е отделено малко място и за създаването на финансови механизми, които да подпомогнат собствениците на жилища за участие в програмата, т.е. за допълващите 20% от необходимите суми.
Те са описани под формата на предложения за фондове, които да отпускат или гарантират безлихвено или нисколихвено кредитиране на самоучастието, както и въвеждането на договори с гарантиран резултат. Те и сега съществуват в законодателството и представляват възможност разходите за топлоизолирането да се поемат от фирми или организации, на които после собствениците на жилища да плащат разликата между предишните сметки за отопление и новите, които след саниране падат с минимум 50%.