Архитектите Борис Тикварски, Божидара Вълкова и техният екип разработиха концепция и архитектурен проект „Образованието е придвижване от мрак към светлина“, с който България участва на павилиона на Венецианското биенале за архитектура.
Идеята на екипа е възраждане на обезлюдените райони в България. Пред economic.bg арх. Тикварски сподели, че не случайно са избрали този архитектурен образ, който е показателен за цял един период, показващ действителната картина на редица проблеми, за които все още няма решение.
Фотограф на изоставените училища е белгиецът Александър Думарей, който чрез своите фотографии нагледно представя темата, избрана от българския екип.
Каква е целта на проекта? Да запознае обществвото по един нов и различен начин с проблема по обезлюдяването на българското село, което е своего рода виртуална карта със събрани данни. Този иначе бавен и сложен процес често не може да бъде осмислен от хората, а екипът вижда в реализацията на проекта нагледно представяне на действителността, както и изследване на сградите и техния потенциал.
Архитектите успяват да съберат информация за около 1400 изоставени български училища, както и да обобщат причините за тези процеси в цялата страна.
„Основен е факторът, свързан с липсата на икономически възможности пред хората, но той не е единствен такъв. Други важни причини са липсата на културен живот, търсенето на по-добри образователни заведения, липса на административно обслужване, липса на транспортни връзки, липсата на медицинско обслужване и др“, това сподели арх. Тикварски.
Той допълни, че хората се изселват от селата в търсене на по-добър живот и бъдеще за децата си. Според арх. Тикварски фактът, че не е създадена единна система за база данни, съдържаща информация за всички изоставени училища, е притеснителен. Това е и идеята на екипа, които в процеса на своята работа внимателно събира информация от МОН, Регионалните управления на образованието, Държавния архив и др. Част от тази работа по събиране и обобщаване на данни, екипът от архитекти възлагат на студенти по архитектура от УАСГ.
Екипът заедно успяват да изготвят пълен списък с всички затворени училищни сгради в България през последните 30 години. Базата данни би могла да бъде използвана и представяна като ценен ресурс и потенциал.
Най-много изоставени сгради на училища има в северните и северозападните райони и малките им населени места. Сградите често пустеят, тъй като е изключително трудно да се промени функцията им и те не могат да бъдат трансформирани.
Идеята на екипът е под някаква форма сградите да запазят функцията си да бъдат обществени сгради, но за тази цел би трябвало да се изгради стратегия, с която да се определи какви функции биха могли да имат. Вариантите са да бъдат превърнати в образователни центрове, центрове за изкуства, детски лагери или зали за спорт. Според арх. Вълкова обаче без поддържане и грижа за сградите, те ще рухнат.
Първата стъпка, която предстои за екипа е създаването на виртуална карта и архитектурно заснемане на училищата в риск. Връщането към живот на изоставените училища би могло да има положителен ефект върху демографската картина в различните региони, която в момента не е никак добра.