Панелните блокове могат да бъдат видяни във всеки един по-голям град в България. Построени още по времето на социализма, днес те не впечатляват нито с външния си вид, нито със здравина.
При тяхното изграждане водещо е било времето за строеж, което е било изключително кратко и сравнителната стабилност на сградата. Как се изграждат?
Панелите представляват оплетка от арматурно желязо покрито с бетон. Използвани са за под, стени, фасада и са произвеждани в т. нар. домостроителни комбинати, каквито в България е имало над 30. След като се произведат панелите се извозват до обекта с панеловоз, повдигат се с кранове и се нареждат и сглобяват посредством загряване на издадените от панела стоманени елементи със съседния панел.
Местата на допир се запълват с различни циментови разтвори, а огоре се уплътняват херметически с еластичен материал. Процесът е бърз и сравнително евтин за времето си.
Според специалисти, гаранционният срок на жилищата тип „панелни“ бил определен на 70 години, въпреки, че някой имали срок 50 години, а други – 100.
Причините, поради което тези стожери на социализма не се събарят са няколко – от привързаността на обитателите им до липсата на средства за обезщетяване на собствениците.
Поради тази причина непрекъснато се търси начин тези блокове да бъдат санирани и адаптирани към външната среда. Да бъдат допълнително укрепени и така да се каже ъпгрейдтнати, за да са по-сигурни и в същото време по – привлекателни в градската среда.
Несигурността на жилищния пазар, често връща в обръщение и панелните блокове, за които все още се извъшват сделки с покупко – продажба. Често хората предпочитат да вложат и малкото си спестени средства в покупката на панелно жилище, тъй като не могат да си позволят по-скъпите нови къщи и апартаменти.
Снимка: БНР