Китай откри 134-километровия канал „Пинлу“ за 10,8 млрд. долара

г. Автор
Китай откри 134-километровия канал „Пинлу“ за 10,8 млрд. долара
Китай въведе в експлоатация 134,2-километровия канал „Пинлу“, изграден с инвестиция от около 10,75 млрд. долара. Новият воден път съкращава маршрута от югозападните райони до морето с над 560 км и е проектиран за кораби до 5000 тона.

Китай официално въведе в експлоатация мащабния плавателен канал „Пинлу“, който създава нова пряка връзка между вътрешните райони на югозападната част на страната и морските пристанища в залива Бейбу. Инфраструктурният проект е на стойност около 72,7 млрд. юана (10,75 млрд. долара) и е предназначен да съкрати значително транспортните маршрути към Югоизточна Азия.

Каналът е дълъг 134,2 км и е проектиран за плавателни съдове с товароносимост до 5000 тона. Той свързва речната транспортна мрежа в района на Нанин с морския излаз към Бейбу, който е част от Тонкинския залив.

Една от основните ползи от новото съоръжение е съкращаването на вътрешния воден маршрут към морето с над 560 км в сравнение с традиционния маршрут през речната система към провинция Гуандун.

Това дава на провинции и градове, отдалечени от китайското крайбрежие, по-пряк достъп до международните морски търговски маршрути. Сред потенциално засегнатите от новата транспортна връзка са Юнан, Гуейджоу, Съчуан, Хунан и град Чунцин.

Според оценките на китайските власти съкращаването на маршрута може да намали общите логистични разходи с 18-30%, а очакваното намаление на транспортните разходи е над 5 млрд. юана годишно.

„Пинлу“ е изграден като воден път от първи клас за вътрешно корабоплаване. По трасето са изградени три основни навигационни комплекса – Мадао, Циши и Циннян, които преодоляват обща денивелация от около 65 метра.

Шлюзовете са проектирани за кораби от клас до 5000 тона. Така се осигурява директно преминаване между речната и морската транспортна система, без необходимост товарите да бъдат разтоварвани и прехвърляни на други плавателни съдове.

Каналът е част от развитието на Новия международен сухопътно-морски търговски коридор, който свързва вътрешните райони на Китай с пристанищата на юг и пазарите в Югоизточна Азия.

Строителството на „Пинлу“ започва през август 2022 г., а съоръжението е въведено в експлоатация на 16 септември 2026 г. Така един от най-мащабните инфраструктурни проекти на Китай в областта на вътрешното корабоплаване е реализиран за около четири години.

Преди официалното откриване каналът премина през комплексни изпитания на основното трасе, шлюзовете и зоните за закотвяне. На 16 септември започнаха и първите търговски плавания, включително връзки към Виетнам и други китайски пристанища.

Основна цел на проекта е да подобри достъпа на западните и югозападните райони на Китай до международната търговия. Особено значение има връзката с АСЕАН, който е най-големият търговски партньор на Китай.

Новият воден път се развива паралелно с модернизацията на пристанищната и железопътната инфраструктура в региона. Пристанището в Нанин е адаптирано за обслужване на кораби до 5000 тона, а пристанищната инфраструктура в района на Бейбу се разширява като част от цялостния транспортен коридор.

Това превръща „Пинлу“ не само в самостоятелно инженерно съоръжение, а в елемент от по-широка мултимодална транспортна система, която комбинира речен, морски и железопътен транспорт.

Около новия транспортен коридор се планира развитие на индустриални зони и логистични центрове. Сред секторите, към които са насочени инвестиционните намерения, са производството на цветни метали и критични минерали, химическата промишленост, изкуственият интелект и информационните технологии.

По този начин транспортната инфраструктура трябва да съкрати не само физическото разстояние до морските пристанища, но и времето и разходите по веригите за доставки.

„Пинлу“ е част от по-широката стратегия на Китай за развитие на вътрешните водни пътища и за по-тясно свързване на производствените центрове във вътрешността с международните пазари. Новият канал дава на югозападните райони директен достъп до морски транспорт и създава допълнителна инфраструктурна връзка между китайската вътрешност и пазарите на Югоизточна Азия.




Посетете и харесайте страницата ни във Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *