Моделът на изцяло безплатно саниране в България постепенно ще бъде заменен с по-гъвкав и устойчив механизъм за финансиране. Това предвижда новата стратегия за преодоляване на недостига на средства по Националния план за сградно обновяване до 2050 г., която очертава преминаване към комбиниран подход между публични и частни ресурси.
Безвъзмездната финансова помощ няма да отпадне напълно, но ще бъде насочена основно към най-уязвимите домакинства. За останалите собственици ще се прилагат различни форми на подкрепа, включително банково кредитиране и участие на частни инвеститори. Целта е да се създаде по-ефективен механизъм, който да ускори процесите по обновяване на сградния фонд.
Промяната е в синхрон с изискванията на Европейски съюз и предстоящото прилагане на Директивата за енергийните характеристики на сградите, която влиза в практическа фаза от 29 май. Основната ѝ цел е постигане на сграден фонд с нулеви емисии и значително намаляване на въглеродния отпечатък до 2050 г.
Новото законодателство не предвижда санкции за собствениците, които не са обновили имотите си, но поставя силен акцент върху стимулирането чрез финансови механизми. В този процес ключова роля ще имат общините, които ще бъдат ангажирани с прилагането на политиките на местно ниво.
Като част от новата рамка се предвижда създаването на центрове за комплексно обслужване, които ще подпомагат гражданите при планирането и реализацията на проекти за енергийна ефективност. До края на годината се очаква да заработят 12 такива центъра, предлагащи експертна и техническа помощ по различни аспекти на обновяването – от избор на решения до внедряване на възобновяеми енергийни източници.
Предизвикателствата пред страната остават значителни. До 2030 г. България трябва да обнови близо 56 милиона квадратни метра жилищна площ, а до 2035 г. този обем трябва да достигне около 79 милиона квадратни метра. За реализирането на тези цели са необходими инвестиции в размер на приблизително 20 милиарда евро.
Преходът към нов модел на финансиране се разглежда като ключова стъпка към ускоряване на обновяването на сградния фонд и постигане на дългосрочна енергийна ефективност, при по-голяма ангажираност както на държавата, така и на частния сектор.