Министерството на енергетиката предлага за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, с които се регламентира създаването на Национален фонд за декарбонизация (НФД). Той ще бъде правоприемник на Фонда енергийна ефективност и възобновяеми източници.
Като резултат от промените се очаква осигуряване на необходимата подкрепа за обновяването на сградния фонд в България до 2050 г., както е заложено в дългосрочната стратегия.
Националният фонд за декарбонизация ще бъде основна финансова схема в подкрепа на обновяването на сградния фонд в страната, се казва в съобщение на министерството и в мотивите за предложението. Той ще адаптира наличните финансови инструменти или ще структурира допълнителни такива при необходимост. По този начин ще бъде осигурена необходимата подкрепа за обновяването на сградния фонд в страната, както и за инвестициите в нисковъглеродно развитие с оглед максимално постигане на целите за декарбонизация на българската икономика.
Чрез регламентирането на НФД ще бъде осигурена възможност за приоритетно финансиране на проекти за повишаване на енергийна ефективност и за използване на енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергия в сградите.
Новите регламенти ще улеснят прехода към нисковъглеродна икономика чрез навлизане на нови специализирани услуги и развитие на финансовите механизми за стимулиране на този процес, отбелязват от министерството.
Въвежда се по-лесно и бързо административно производство по вписване в регистъра на лицата, които извършват обследването за енергийна ефективност, сертифицирането на сгради, изготвянето на оценки за съответствие на инвестиционните проекти и за енергийни спестявания и т.н.
Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. предвижда до 2050 г. да бъдат обновени 60 процента от жилищния сграден фонд и близо 17 на сто от нежилищния, което ще доведе до спестяване на енергия в размер на 7 329 GWh (гигаватчаса) на година.
Спестяването на енергия се очаква да доведе до намаляване на емисиите на парникови газове с 3 274 453 тона СО2 (въглероден диоксид). Извършената оценка на стратегията показва необходимостта от значителните инвестиции – над 4 млрд. лв. до 2030 г., за повишаване на енергийната ефективност и обновяването на сградния фонд. Това налага разработваните политики, финансови инструменти и програми да бъдат ориентирани към мобилизирането на частен капитал и повишаване осъзнатото търсене на енергоефективни услуги при добра информираност за всички ползи от това, пише в мотивите си Министерството на енергетиката.