Сериозни промени се подготвят в Гражданския процесуален кодекс, които ще засегнат начина, по който се решават граждански и търговски спорове, включително делбите на недвижими имоти.
Основната новост е въвеждането на задължителна информационна среща за медиация преди започване на съдебното производство. Идеята е страните първо да се опитат да постигнат доброволно споразумение, без да се стига до съдебна намеса.
Медиацията е извънсъдебна процедура, при която безпристрастен медиатор подпомага страните да намерят общо решение на възникналия спор. Новите законови предложения имат за цел да улеснят гражданите и бизнеса, като намалят разходите по делата, ускорят процеса по разрешаването им и облекчат натовареността на съдилищата. В същото време се цели съхраняване на личните, семейните или професионалните отношения между страните.
С промените се предвижда съдът да задължава участниците по 12 конкретно определени групи дела да преминат през информационна среща за медиация. Сред тях са:
На първо място се поставят семейните спорове – разводи, родителски права, издръжка и други. Причината е, че при подобни казуси обикновено има дългосрочни взаимоотношения, а често се засягат и интересите на деца. В този контекст е особено важно да се търси мирно решение, което ще бъде най-добро за всички страни, особено за децата.
Втората група са делата, свързани със собственост – спорове относно право на притежание, ползване или делба. Обикновено страните са роднини или съседи, което предполага, че помирението е възможно и дори желателно, за да се избегнат бъдещи конфликти. Особено при делбите на имущество се обръща внимание на неблагоприятните последици от съдебното производство – високи съдебни такси, разноски за вещи лица, разходи по изпълнение, както и риск от продажба на имота на цена по – ниска от пазарната. Именно затова се поставя акцент върху необходимостта страните да бъдат информирани предварително за тези рискове чрез задължителна среща.
Подобни аргументи важат и за трудовите спорове. В случаите, когато служител може да бъде възстановен на работа, е важно отношенията между него и работодателя да останат конструктивни. Чрез медиация може да се избегне дълъг и изтощителене процес, който да навреди и на двете страни.
В търговската сфера, където конфликтите често са между юридически лица, се предполага, че страните имат желание да решат спора бързо, ефективно и с възможно най-малка публичност. За бизнеса това е важно не само по финансови причини, но и с оглед на репутацията и бъдещото развитие на фирмата. Същото важи и за облигационните спорове, които също попадат в обхвата на предложените промени.
Предвижда се информационната среща да бъде насрочвана преди първото съдебно заседание или между заседанията. Важно е да се подчертае, че дори ако страните се съгласят да започнат медиация, делото няма автоматично да бъде спряно – това може да се случи само при съвместно искане.
Сериозна новост е изискването за лично участие на страните в информационната среща. Ако някой не се яви без уважителна причина, се предвижда налагане на глоба между 50 и 300 лева. Недееспособните могат да участват чрез законните си представители, а ограничено дееспособните – с попечител.
Законопроектът предвижда и финансов стимул за онези, които изберат да решат спора доброволно. Ако се постигне споразумение чрез медиация и то бъде одобрено от съда, 75% от внесената държавна такса ще бъде възстановена на ищеца. В случай на спогодба без медиация, се възстановяват само 50% от таксата. Разноските по делото и евентуалната спогодба остават за страните, освен ако не е договорено друго.
Важно е да се отбележи, че някои дела ще останат извън обхвата на задължителната медиация. Това са казуси с голям брой участници, като например спорове при етажна собственост – за ремонти, разходи или решения на общото събрание. Причината е, че колкото повече участници има, толкова по-трудно се постига съгласие.
Очакванията от предлаганите промени са амбициозни – според мотивите към проекта, медиацията ще доведе до споразумение в над 30% от случаите. Това означава по-бързо и по-евтино решаване на значителен брой съдебни казуси, по-висока степен на удовлетвореност на страните и значително облекчаване на натовареността на съдебната система.
Ако промените бъдат приети, те ще отбележат важен етап в развитието на съдебната система в България – такъв, в който се поставя фокус върху диалога, сътрудничеството и добрата воля, преди да се стигне до съдебно решение. Това ще даде възможност на хората да се помирят, да запазят отношенията си и да избегнат ненужни разходи и стрес.