Царският дворец в центъра на София, който днес е дом на Националната галерия и Националния етнографски музей, се нуждае от сериозен и неотложен ремонт. По сградата са установени проблеми с покрива и фасадата, а следи от влага и други повреди има и във вътрешните помещения.
Необходимостта от цялостно обновяване не е нова. Според директора на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН Мила Маева проблемите са натрупвани в продължение на десетилетия. Данни за течове и повреди по стените се съдържат още в архивни документи от 1953 г.
Спорът за собствеността затруднява ремонта
Една от основните пречки пред започването на мащабни ремонтни дейности е свързана със собствеността на сградата.
По данни от исторически документи дворецът е държавна собственост и е предоставен към Министерския съвет, докато музейните институции са настанени в него. От Министерството на културата посочват, че за започването на основния ремонт е необходимо да бъде издаден акт за собственост, но процедурата по изясняването на статута все още не е приключила.
Въпросът кой трябва да поема разходите за поддръжката и различните ремонтни дейности е обсъждан многократно през годините.
Необходимостта от ремонт не се ограничава до вътрешните пространства. При извършвани обследвания са установявани участъци по фасадата с напуквания, разслояване и следи от проникване на вода. Има данни и за течове в района на главния корниз.
Проблеми са установявани и по покривната конструкция. Проникването на влага създава риск не само за състоянието на сградата, но и за произведенията на изкуството и ценните етнографски предмети, които се съхраняват в нея.
През годините са извършвани отделни ремонтни и консервационни дейности, но те не са заменили необходимостта от цялостно обновяване. През 2019 г. например са ремонтирани част от покривните корнизи.
Царският дворец е сред значимите исторически и архитектурни сгради в столицата. След Освобождението и превръщането на София в столица сградата е преустроена за княз Александър I Батенберг. По-късно, по време на управлението на Фердинанд I, дворецът е разширен и превърнат в представителна дворцова сграда.
През 1953 г. сградата е предоставена на Националната художествена галерия и Етнографския музей. Днес в основната част на двореца се организират изложби на Националната галерия, а в североизточното крило се помещава Националният етнографски музей.
Състоянието на сградата е особено важно заради нейната музейна функция. В нея се съхраняват произведения на изкуството и ценни етнографски експонати, които са чувствителни към влага и неблагоприятни условия.
Според Мила Маева продължаващото отлагане на ремонта може да има сериозни последици. При задълбочаване на проблемите е възможно да се наложи ограничаване на достъпа до отделни части на сградата.
Предприемането на цялостен ремонт остава свързано с приключването на административната процедура по установяване на собствеността. До изясняването на този въпрос обновяването и реставрацията на една от най-разпознаваемите исторически сгради в центъра на София продължават да бъдат отлагани.