Русия заявява нов етап в развитието на своята лунна програма, включващ изграждане на база, създаване на енергийна инфраструктура и по-дългосрочно присъствие на повърхността на Луната.
Това става ясно от изявление на вицепрезидента на Руската академия на науките Сергей Чернишев по време на заседание на Президиума на институцията.
По думите му, програмата ще се развива на два основни етапа. Първият включва усъвършенстване на технологиите за кацане и провеждане на научни изследвания на лунната повърхност. Вторият е насочен към изграждане на базова инфраструктура и внедряване на решения за по-ефективно придвижване и работа извън зоните за кацане.
Финансирането на програмата също е съществено. Според Анатолий Петрукович бюджетът до 2036 г. се оценява на около 700 милиарда рубли (приблизително 7 милиарда евро), като част от по-широкия национален проект „Космос“ с общ ресурс от 4,4 трилиона рубли.
Сред ключовите инициативи е и изграждането на електроцентрала на Луната. Още в края на 2025 г. Роскосмос, съвместно с Росатом и Курчатовски институт, обявиха намерения за реализация на подобен проект в същия времеви хоризонт.
Въпреки това, графикът на руската програма показва изоставане. Планираната мисия до Луната е отложена за 2032 г. – година, в която Съединените щати предвиждат да финализират първата си постоянна лунна база. Това поставя Русия в по-неблагоприятна позиция в новата фаза на космическата конкуренция.
Контекстът се допълва и от неуспешната мисия Луна-25 през 2023 г., която приключи с катастрофа при кацане.
Плановете за установяване на контрол върху части от Луната пораждат и правни въпроси. Те могат да влязат в противоречие с Договор за космическото пространство, който забранява национално присвояване на небесни тела чрез претенции за суверенитет, използване или окупация.
Въпреки заявените намерения, остава открит въпросът доколко тези проекти ще бъдат реализирани в условията на засилена международна конкуренция, технологични предизвикателства и нормативни ограничения.