Строителният сектор в България трябва да повишава производителността си и да внедрява нови технологии, за да изпълни задачите на енергийния преход въпреки недостига на работна ръка. До 2030 г. ще са необходими квалификация или преквалификация на най-малко 52 000 души, показват данни от Националната пътна карта за повишаване на уменията в строителството. Това посочва директорът на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект д-р Драгомир Цанев в анализ за „Климатека“.
Строителството създава над 4% от брутната добавена стойност в България, но значението му надхвърля икономическия принос на сектора. От работата на строителните компании зависят качеството и безопасността на жилищата, енергийното потребление на сградите, ограничаването на енергийната бедност и устойчивостта на домакинствата към колебанията на енергийните пазари. Секторът има ключова роля и за достъпността и естетиката на градската среда.
Според д-р Цанев обаче България продължава да разчита на краткосрочни програми, които осигуряват временна заетост, но не създават устойчив пазар. Това води до периодично разпадане на изградените екипи и необходимост от формиране на нови, често почти от нулата.
Данните от Националната пътна карта за повишаване на уменията в строителството, разработена в рамките на европейската инициатива BUILD UP Skills, показват, че през 2022 г. в сектора са били заети 198 200 души. Прогнозната потребност през 2030 г. достига близо 250 000 души.
Това означава, че в рамките на периода ще са необходими квалификация или преквалификация на най-малко 52 000 работещи. Постигането на тази цел е затруднено от намаляващия прием в професионалните гимназии, застаряването на работната сила и напускането на сектора или страната от част от младите специалисти.
Проблемът не е само български. По данни, цитирани в анализа, недостигът на работна сила в енергийния сектор в Европа е близо 4 млн. души, а в строителството достига 11 млн.
На този фон внедряването на технологии като предварителното фабрично производство, информационното моделиране на сградите (BIM) и автоматизацията се превръща във важна възможност за повишаване на производителността. Тези решения могат да оптимизират процесите и да намалят зависимостта от ръчен труд, но същевременно изискват нови знания и умения от работещите.
Промяната на учебните планове в професионалното образование е само част от необходимите мерки. Според д-р Цанев повечето хора, които ще трябва да реализират енергийния преход до 2050 г., вече са на пазара на труда и няма да могат да се върнат за продължително обучение в училище или университет.
Затова е необходимо постоянно надграждане на квалификацията чрез кратки специализирани курсове, обучения от производители, практически занимания на строителните обекти и обучение в цифрова среда.
Сред предложенията на експерта е цифровият квалификационен паспорт да се утвърди като инструмент за удостоверяване на уменията на строителните екипи пред работодатели и възложители. Според него той би могъл да се превърне и в условие за извършването на определени дейности, особено при обществени поръчки и проекти с публично финансиране.
По този начин инвестициите в обучение могат да се превърнат от разход за отделните компании в конкурентно предимство. При липса на подобни механизми фирмите, които отделят средства за квалификация на служителите си, рискуват да не получат достатъчно пазарни стимули за тези инвестиции.
Промяната в квалификацията трябва да бъде съпроводена и от нов обществен образ на строителния сектор. Според д-р Цанев възприемането му предимно като тежка физическа работа с традиционни материали не отразява развитието на съвременното строителство.
Днес секторът използва цифрови модели, лазерно сканиране, дронове, автоматизирани машини и виртуална реалност. Технологичните решения променят организацията на работа и създават възможности за привличане на млади хора, жени и специалисти от други професионални области.
Предизвикателството пред строителния бранш е да съчетае технологичната модернизация с дългосрочна политика за развитие на човешкия капитал. Без устойчив пазар за енергийно обновяване и системно надграждане на уменията недостигът на кадри може да се превърне в сериозна пречка пред повишаването на енергийната ефективност и постигането на климатичните цели до 2050 г.