Безплатно саниране за регистрирани сдружения, забавили се с документи

г. Автор
саниране

България е поела ангажимент да повиши енергийната ефективност на общо 26 хиляди жилищни сгради до 2050 г. Стойността на санирането на толкова много сгради е изключително голяма.

За близо 1,6 млрд. лв. по досегашната Национална програма за повишаване на енергийната ефективност на жилищните сгради – т.нар. безплатно саниране, до момента са обновени 2010 жилищни блока, а за общо 2020 са сключени договори, т.е. по 10 блока все още се работи.

Намирането на пари за близо 17 пъти повече жилищни сгради безпорно е проблем и оста голямо предизвикателство. В следващите месеци се очаква национален дебат как точно да продължи санирането.

Вицепремиерът и регионален министър Гроздан Напълно съобщи преди дни, че безплатно ще е първоначално, а впоследствие с 20% самоучастие.

В първата група ще влязат собствениците на жилища в онези панелни блокове, които вече са регистрирали сдружения на собствениците като юридически лица, но закъсняха с кандидатстването и за тях парите не достигнаха. Условията за тях ще са идентични на досегашните: ще има обследване на сградите за конструктивна устойчивост, изготвяне на технически проекти, саниране, 5 години гаранция на строително-монтажните работи т.н. Необходимо ще бъде и да има съгласие на поне две трети от собствениците на апартаментите в блока.

Но и втората група – онези, за които са предвидени 80% финансиране, няма да финансират сами останалите 20%.

В българския план за възстановяване и устойчивост е предвидено за втората група да бъде създадена междинна финансираща организация, най-вероятно с участието на Българската банка за развитие, Фонда за енергийна ефективност или друга финансова институция, която да поеме обслужването на договорите, които ще са тип ЕСКО.

Това са договори за енергийно спестяване, които се прилагат широко навсякъде в Европа, но у нас са по-скоро изключение. ЕСКО договорът на практика предвижда финансирането на санирането да се осигури с външни средства, като собственикът на апартамента изплаща задължението си през сметките за отопление.

Енергийният разход на санираните сгради рязко спада, обикновено спадът е поне 40%, но често се стига и до 60, 70 и дори повече процента. Напълно е възможно в рамките на 5 години едно семейство да изплати инвестицията, като продължава да плаща среднопретеглена сметка за отопление, т.е. покрива разхода с разликата между старите и новите сметки.

За целта обаче в тези междинни финансиращи институции трябва да се привлекат местните топлофикационни или електроенергийни компании. Според последния вариант на плана самите комунални компании имат възможност да се включат във финансирането на санирането, защото това ще даде възможност с едни и същи налични средства от плана за възстановяване и устойчивост да се санират повече сгради.

Предвиденият засега финансов ресурс за втория пакет е 353 млн. лв. А за първия, който предвижда 100% поемане на разходите – 1,1 млрд. лв. Очаква се кандидатстването по втория пакет да започне от началото на октомври, стига, разбира се, дотогава Брюксел да е одобрил българския план за възстановяване и устойчвост така както е в последния изпратен от България вариант. И междинната финансова институция, както и правилата за работата ѝ вече да са създадени.




Посетете и харесайте страницата ни във Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *