Строят новите жилища по-тесни – средната полезна площ намалява

г. Автор
средна полезна площ

Получилите разрешение за ползване (Акт 16) нови жилища у нас през лятото са по-тесни.

Средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 97 кв. м. през третото тримесечие на миналата година на 91,6 кв. м. през същия период на 2020 г. или с над 5 квадратни метра. Това съобщиха от Националния статистически институт (НСИ).

От данните за третото тримесечие става ясно, че са  въведени в експлоатация повече, но по-малки жилища. Между юли и септември Акт 16 са получили 879 жилищни сгради с 3912 жилища в тях. Спрямо третото тримесечие на 2019 г. сградите са с 91 повече, а отделните имоти в тях нарастват с 928.

Най-нашироко живеят новодомците в Габрово със средна полезна площ на новите жилища от 190,9 кв. м и на Русе със 181,5 кв. м. Най-тесни са новопостроените жилища в Благоевград със средна полезна площ от 65,9 кв. м и в Кюстендил с 56,9 кв. м.

В София средната полезна площ на въведените в експлоатация жилища през третото тримесечие е почти 95 кв. м и е понижена спрямо 100 кв. м. през същия период на миналата година. В Пловдив новите жилища са със средна площ от 92 кв. м., която също е по-малка спрямо 98 кв. м. през третото тримесечие на миналата година.

Най-силно намаление на площта се забелязва във Варна – от 94 на 76 кв.м.

София е лидер по нововъведени в експлоатация жилища през третото тримесечие с 1173, следвана от Варна с 993 и Пловдив с 568. Над сто жилища за тримесечие са били въведени в експлоатация и в Бургас, София-област и Благоевград. На обратния полюс са Видин и Монтана с едва съответно две и седем нови жилища между юли и септември.

Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (73,2%) или 4 пъти повече от жилищните кооперации, които са под една пета (18,1%).

Почти всички въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради у нас през третото тримесечие са или със стоманобетонна, или с тухлена конструкция. Панелните блокове са едва 0,4%.

Най-висок е делът на двустайните жилища (41,6%), следват тристайните с 35,2%, а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи (3%).

От други данни става ясно, че 81% от българите живеят в собствени жилища, закупени без ипотечен кредит при средно равнище в ЕС от 45% и едва 8% в Холандия. Заради натрупаните спестявания в България има потенциал за ръст на покупките на имоти с ипотечен кредит.

Очакванията в бранша са голяма част от хората да продадат по-старите си жилища, строени преди 40 години, и да закупят по-ново и от по-висок клас жилище.




Посетете и харесайте страницата ни във Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *