Жилищното кредитиране в България продължава да нараства с високи темпове. Жилищните кредити на домакинствата и едноличните търговци надхвърлят 19,02 млрд. евро в края на юли 2026 г., което представлява годишен ръст от 25,7%, показват последните данни на Българската народна банка (БНБ).
За сравнение, през юни годишното увеличение на жилищните кредити е било 26,4%. Данните потвърждават продължаващата активност на пазара на жилищно кредитиране и високото търсене на финансиране за покупка на имоти.
Общият размер на кредитите за домакинствата и едноличните търговци достига близо 32,13 млрд. евро в края на юли. На годишна база те се увеличават с 20,8%.
Потребителските кредити възлизат на почти 12,09 млрд. евро, като за една година нарастват с 15,4%. През юни годишният ръст при тях е бил 14,8%.
Другите кредити за домакинствата и едноличните търговци достигат близо 296 млн. евро, като се увеличават с 10,2% на годишна база.
В същото време кредитите за работодатели и самонаети лица намаляват със 7,9% спрямо юли 2025 г. и достигат 256,3 млн. евро.
Наред с ръста на кредитирането домакинствата продължават да увеличават и средствата си в банковата система.
Депозитите на домакинствата и едноличните търговци в края на юли са близо 56,86 млрд. евро. Спрямо същия месец на 2025 г. те нарастват със 17,8%.
При бизнеса депозитите достигат близо 27,21 млрд. евро, което е увеличение от 10,8% на годишна база.
Кредитите за бизнеса също продължават да растат. В края на юли те достигат 29,15 млрд. евро, като годишното увеличение е 13%.
На фона на активното кредитиране правителството одобри и проект на нов Закон за потребителския кредит. Законопроектът въвежда в българското законодателство изискванията на европейска директива от 2023 г.
Основната цел е да се повиши защитата на потребителите, да се ограничат нелоялните практики и да се намали рискът от свръхзадлъжнялост.
Новата нормативна рамка разширява обхвата на закона и включва нови форми на потребителско финансиране, включително кредити, предоставяни онлайн.
В обхвата попадат кредити до 100 000 евро, определени овърдрафти, които трябва да бъдат погасени в срок до един месец, както и някои краткосрочни и безлихвени продукти. Сред тях са и услугите от типа „купи сега, плати по-късно“.
Законопроектът предвижда кредиторите и кредитните посредници да предоставят повече и по-ясна информация на потребителите преди сключването на договор.
Преддоговорната информация и съдържанието на договорите трябва да позволяват на клиентите да сравняват условията и да направят информиран избор.
Предвиждат се и по-строги правила за рекламата на потребителски кредити. Търговските съобщения трябва да бъдат ясни, разбираеми и да не подвеждат потребителите относно условията по заемите.
Забранява се предоставянето на непоискани кредити, включително изпращането на предварително одобрени кредитни карти без заявка от клиента.
Няма да бъде допустимо и едностранното увеличаване на лимита по овърдрафт или кредитна карта без предварително искане и изрично съгласие на потребителя. Предварително отметнати полета и други форми на мълчаливо съгласие за допълнителни услуги също няма да бъдат разрешени.
С новия законопроект се предвижда кредитните посредници за потребителски кредити да работят след разрешение и регистрация.
Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще поддържа регистър на кредитните посредници, както и регистър на кредиторите, които предоставят потребителски кредити.
Комисията ще има и функция да предоставя съвети на потребители, които изпитват затруднения при обслужването на финансовите си задължения.
Проектът за нов Закон за потребителския кредит предстои да бъде разгледан и одобрен от Народното събрание.
На фона на продължаващия двуцифрен ръст на кредитите и силната активност при жилищното финансиране, промените целят да осигурят по-голяма прозрачност на кредитния пазар и по-висока защита за потребителите.