Интервю с Момчил Георов – Управител на Керамичен завод Мирково
Момчил Георов е роден 1980 година. Като дете живее между България и Либия и много пътува. Това му дава един по-различен поглед над живота си и го амбицира да прави нещата по-добри у дома – в България. От малък е въведен в работната си среда от баща му, Димитър. Завършва Механотехникум с отличен успех, което му дава възможност да се квалифицира и усъвършенства познанията си към машините и производството. След казармата, завършва право в България. Посетил над 50 завода, технологични фирми и изложения в областта на керамичната индустрия по света у нас. Винаги е в крачка с нововъведенията и иновациите в областта на производството на керамични изделия.
Женен е от 2 години и има син, който обожава машините и проявява жив интерес към семейния бизнес. Понастоящем следва стъпките на баща си. Семейството е в очакване на втората си рожба и таткото се надява някой ден, децата му да заемат достойно неговото място и да продължат тази фамилна традиция още много поколения напред.
Представете накратко Керамичния завод Мирково. От колко години сте на пазара?
Керамичния завод Мирково е изграден 1967 година. Нашето дружество го придобива 1993 г., така ставаме първия частен завод за производство на керамични изделия в България. След 8 месечен ремонт, пролетта 1994г, заводът бе пуснат в експлоатация. От тогава сме на пазара. Технологията е била по това време доста остаряла и поради тази причина, не сме спирали да актуализираме и модернизираме производството. Доста сериозни нововъведения са направени в областта на глинопреработката, поради спецификата на нашата суровина и технологичните изисквания. След много качествен труд, през 1999 година, качеството на изделията се подобрява рязко и се капацитета на старата линия се повишава. В последствие, с нея налагаме на пазара нови изделия. Много стари клиенти свързват двойно единичната тухла – т.нар. 2NF с Керамичния Завод Мирково.
Заводът е позициониран така, че реално сме най-близкият завод до двата най-големи града в България – София и Пловдив, което заедно с качествените ни изделия, ни гарантира сериозен пазар. Независимо от многото нововъведения и подобрения в старата технологична линия стигнахме до извода, че за да успеем да смогнем на търсенето и пазарните нужди, ще бъде нужно да изградим нова технологична линия със съвременни машини и технологии. Така започваме да търсим вариант, за да постигнем амбициозните си цели, независимо от трудностите.
Стремейки се да бъдем винаги в крачка си иновациите и посещавайки специализирани изложения, осъществихме контакти в много чужди държави, както и в Германия, където технологично развитие е на много високо ниво. В нашия бранш от години са водещи независимо от сериозната конкуренция с други държави, особено последните десетина години. Гледахме най-различни технологични линии, които да купим с изцяло нови машини или от съвременен тип Българските реалности не ни позволиха да купим нови. Купихме работил завод и оборудване от друг, които задоволяваха нашите нужди. Това се случи през 2006 година. Проектирахме изцяло нова технологична линия с помощта на български и чужди специалисти. През 2008 година започнахме да изграждаме новата технологична линия. Това ни даде възможност да произвеждаме много повече изделия от съвременен тип с много по-добри качества.
Финансовата криза, така както мащабно възпрепятства икономическото развитие в света, така повлия и на нас. Поради тази причина, забавихме монтирането и пускането на новата линия, но днес вече може да се похвалим с успеха си.
Независимо, от което не спираме да провеждаме технологични изпитания и да подобряваме качеството на изделията. Не спираме да работим в тази насока, въвеждаме нови изделия. Увеличаваме асортимента си и се стараем да откликваме на нуждите на пазара.
Въпреки трудностите с които се сблъскваме ежедневно, винаги гледаме позитивно. Кризата, например, доста отрезви хората и създаде един огромен потенциал пред нас. В рамките на 10 години от 68 завода в България, в настоящия момент са останали под 20. Това създаде огромен вакуум на пазара.
Създавайки новата линия, не само даваме работна ръка на нашия народ, но даваме възможност и на крайните потребителите да купуват качествен продукт, на добра пазарна цена и се гордеем че, това се случва в България.
С какво вашите продукти се отличават и какви са основните техни предимства?
Като цяло керамичните изделия се отличават с много предимства. Те са екологично чист продукт – не са канцерогенни, пожароустойчиви са и са дълговечни. Керамичните блокове или така наречените тухли са „дишащи”. Когато се изгради едно помещение от тухли, стената има пропускливост на пари, което позволява по-комфортно обитаване. Равновесната влажност на тухлата е такава, че тя не задържа влага в себе си и поради тази причина тя възпрепятства образуването на мухали и плесени, които са вредни за здравето.
Нашите изделия бих казал, че от гледна точка на технологично им приложение са едни от най-добрите. Порестата структура на изделията в комбинация с равновесната влажност спомага за много лесна адхезия между керамичните продукти и мазилки, замазки, зидарски разтвор и т.н. Това прави излишна употребата и прилагането на някакви спойващи вещества. Тази адхезия е много важна, за да не се получи ефекта на „хлопане на мазилката“ спрямо самите стени.
Технологията, която сме избрали и спецификите на нашата суровина позволява добавянето на различни материали в сместа за производство на тухли. Получават се микропори в изделията, които повишават нейните изолационни качества. Нашата керамични продукти са напълно приложими при строежа на пасивни къщи.
Това, че ние сме български производител ни дава възможност много добре да познаваме нуждите на местното потребление. Това ни прави по-бързи в реакциите към тенденциите на пазара и гъвкави спрямо нуждите на клиента. В много случай сме въвеждали изделия, които са иновативни. С пускането на новата технологична линия въведохме в България изделие с вградена в него изолация. Изолацията не се намира от външната страна на сградата, което я поставя на атмосферни и механични влияния. Изолационните материали който се поставят външно, не са толкова дълговечни, каквато е керамиката. Това създава нуждата от последващо саниране на сградите и технологични проблеми в дългосрочен план. Когато самата изолация е вградена в самата стена вътре тя става защитена по начин, който гарантира удължаване на нейния живот и подобрява нейните качества.
Българина, като цяло, е доста инертен и е свикнал да строи с малоформатните тухли. Промяната да се премине към керамични блокове и едрогабаритни изделия се случваше бавно и мудно. Те позволяват по-бързо строителство и изолационният ефект при тях е много по-добър. От друга страна голяма част от строителите – зидари избягват да работят с тях, защото тежестта, ги натоварва физически. В тази връзка след анализ на пазара и възможностите които имаме, стигнахме до решението да направим един продукт, който е преходен между малоформатната стандартна тухла четворка и керамичните блокове. Направихме блокче, което е със същите качества и параметри като големите блокове, но в по-малък формат. Така става лесно за използване, прилагане и достатъчно удобно за работа.
Към настоящия момент продължаваме да разработваме и нови изделия, но е рано да ги промотираме, тъй като все още не са минали технологичните изпитания и не можем да гарантираме техните качества.
Кои от вашите продукти се приемат най-добре на българския пазар?
В България пазарът е доста сериозно региониран. Потреблението в различните места на Държавата на различните типове изделия е различно – основните разликите са между големите и малките населени места. Също така, потреблението силно зависи от инвеститора или крайния клиент. Когато става въпрос за големи обекти, с големи квадратури на стените, които трябва да се иззидат и инвеститора не е близо до реално прилагащия продукта, той предпочита да работи с големите блокове. Ако преди традиционната четворка беше с 90% дялов пазар, спрямо 10% за други формати, то сега сега съотношението е 50/50. Тенденция в бъдеще е да се наложат едрогабаритните изделия в по големите градове и големите обекти. В малките населени места и селата все още се предпочитат традиционните за България изделия. Например, за земеделски постройки, където нуждата от по-специални параметри на продукта не съществува , все още се залага на тухла четворка.
Неминуемо, рано или късно, пазарът в България ще се развие, производителите ще повишават качествата на своите продукти и услугата – също. Например в Германия, няма завод, който да произвежда по-малко от тридесет вида различни по свойства и приложение изделия. Разбира се, има 3-4 изделия, които са основни. Там, когато някой започне да строи така се проектира, че всяка една стена, ъгъл, прозорец се изгражда с определен тип керамично изделие според специфичните изисквания и нужди на клиента. Има възможност дори да не се използва куфраж при сгради, които са под 3 етажа. Самите колони така се изграждат, че бетонът се излива в керамични изделия, които защитават стоманобетонната конструкция.
В голяма част от Европа и държавите около нас, използват керамични изделия, които служат за звуко- и шумоизолация между етажите, а не само бетонна плоча. Това до голяма степен повишава комфорта на живущите в сградата. В България тези продукти не се използват от проектантите и не са се наложили. Очаквам обаче да има прелом през следващите години и българския потребител да бъде отворен към последните иновации в тази област.
При приемането ни в Европейския съюз стандартизацията на керамичните изделия се промени изцяло. Преди съществуваше БДС стандарт, в който бяха упоменати определените типове изделия и изискванията към тях. В Европейския съюз така са заложени нещата, че се набляга много сериозно на инициативата на браншовите организации, на производителите и изискванията на потребителите. Всички евронорми, които се налагат са до някаква степен огледало на нуждите на пазара и възможностите на производителите. Много хора не знаят, че дадено нещо, за да се приложи в определена държава, тя трябва да потвърди желанието си това да се случи и ако не е съгласна, тя разполага с механизми, които могат да се променят нещата за определената държава.
При съвременните евронорми не се залага изискване за това как да изглежда изделието и какви трябва да са неговите параметри. Държи се на параметрите като топлопроводимост, якостни качества, пропускливост на водни пари и всякакви други технологични параметри. България се водим земетръсен район и при нас е избрана методиката, че здравината на сградата се определя от стоманобетонната конструкция. Поради това изискванията за керамичните изделия са повече за топлопроводимост и други специфични параметри. Сградният фонд в България е доста остарял и трябва да се подменя в бъдеще. Тенденциите са такива, че развитието е неминуемо. Трябва да имаме адекватна държавна политика за сградния фонд. Правейки нещо, то трябва да се гради не с идеята какво ще се случи догодина, а години напред.
Какви са тенденциите на пазара и какви са вашите очаквания за развитието на пазара?
Поради повишената информираност мислещите хора имат възможност да имат по задълбочен анализ и поглед върху съвременните тенденции и конкретните специфични качества на продуктите. Хората идват при нас и задават все повече смислени въпроси. Това определя нов тип пазар, ускорява процеса на развитие, кара ни нас производителите да подобряваме услугата като цяло.
От друга страна, ние не сме някаква абстрактна извадка, а се намираме в реалния свят и настоящите политически, демографски и икономически тенденции също са определящи. Еврофондовете към 2020 година ще приключат, Европа в момента се тресе и около нас нещата като цяло са много променливи. В България в икономически аспект има много неща да създаваме и ако си мислим, че в страната ни няма бъдеще дълбоко грешим. На повечето места, които гледаме и даваме за пример, нещата вече са се случили и развили. Никой не е глупав да разруши нещо работещо и да създаде нещо друго с неясно бъдеще. В България тепърва предстои да се изграждат много неща, и това създава една много интересна динамика.
Пазарът ще се развива много сериозно в следващите 3-4 години. Това развитие ще бъде много по-конструктивно и смислено от това, което се случи след 2000 година. Кризата след 2008 година отрезви хората и те не си дават парите просто така, а искат да знаят в какво ги влагат и се интересуват от тяхната възвръщаемост.
При всички положения при настоящата демографска ситуация в България и нуждата от развитие на нашата територия, предстои промяна. Дано тя да е конструктивна, за да имаме възможност да отстояваме българските интереси, на българския производител и българския работещ човек.