Австрия официално пусна в редовна експлоатация една от най-амбициозните си инфраструктурни инвестиции – високоскоростната железопътна линия Koralm, която включва 33-километров тунел под Алпите.
Проектът, определян от австрийската агенция APA като „железопътния проект на века“, вече се нарежда сред шестте най-дълги жп тунела в света.
От неделя новата линия обслужва пътници между южноавстрийските градове Грац и Клагенфурт, като съкращава времето за пътуване от близо два часа до едва 41 минути. По трасето влаковете развиват скорост до 230 км/ч, което превръща Koralm в ключов елемент от модерната транспортна мрежа на страната. Общата стойност на проекта надхвърля 140 млрд. чешки крони, или приблизително 5,75 млрд. евро.
Значението на новата линия излиза далеч извън границите на Австрия. Koralm вече е част от директната връзка на Чешките железници между Прага и Филах – град в близост до словенската граница. Пътуването от чешката столица до Южна Австрия вече отнема под осем часа, като според превозвача това са едни от най-бързите експресни услуги в цялата му мрежа.
Ефектът се усеща и на по-дълги международни разстояния. Времето за пътуване между Виена и италианското пристанище Триест например намалява от около девет на шест часа, което значително подобрява свързаността между Централна Европа и Адриатика.
„Новата високоскоростна линия е най-големият социално-икономически експеримент на Австрия от повече от век“, коментира пред Bloomberg икономистът Ерик Киршнер от института Joanneum в Грац. По думите му проектът ще спомогне за ограничаване на обезлюдяването в южните райони на страната и ще даде силен тласък на индустриалното развитие.
Koralm укрепва и позицията на Австрия като логистичен хъб по оста север–юг. Страната вече е ключов дистрибуционен център за Източна Европа за редица международни компании, а новата линия допълнително засилва тази роля, посочва Киршнер.
Промените вече се усещат и на местно ниво. Цените на земята около трасето са нараснали значително, а според австрийски изследвания, цитирани от Bloomberg, населението в общините в близост до линията може да се увеличава с до 3% по-бързо от средното за страната.
Австрия не планира да спира дотук. В момента се изгражда и базовият тунел Земеринг с дължина близо 30 километра, който ще съкрати железопътното пътуване между Клагенфурт и Виена с още около 30 минути. Очаква се той да влезе в експлоатация след около пет години.
Най-мащабният от бъдещите проекти остава тунелът под прохода Бренер между Австрия и Италия. Проучвателният тунел вече е пробит, а подземната железопътна връзка трябва да заработи през 2032 г. при прогнозна цена от около четвърт трилион чешки крони. Целта е прехвърляне на значителна част от товарния трафик от пътищата към железниците и намаляване на задръстванията от тежкотоварни камиони.
Според анализ на Bloomberg ключова роля за успеха на австрийските инфраструктурни проекти играе специфичният модел на финансиране, базиран на шестгодишни договори с анюитетни плащания. Така разходите за строителство се разпределят в дългосрочен план, без ежегодни бюджетни спорове. „Докато в Германия всяка година се водят дебати за бюджета за железниците, ние не сме принудени да правим това“, посочва Франц Хамершмид от държавната железопътна компания ÖBB.
Големите инвестиции обаче носят и рискове. През юни агенция Fitch понижи кредитния рейтинг на Австрия на фона на бюджетни дефицити, инфлация, слаб икономически растеж и неблагоприятна демографска картина. Очакваните дефицити от над 4% от БВП през следващата година поставят под въпрос темпото на бъдещите инфраструктурни проекти, като част от тях може да бъдат отложени. Икономисти предупреждават, че цената на подобно забавяне може да се окаже значително по-висока в дългосрочен план.