За първи път панелните блокове в България са построени в средата на 50-те години на XX век, а последните – около 1990 г. Символ на урбанизацията, днес, въпреки модерните възможности за обновяване и саниране, старите сгради са неугледни и сериозно компрометирани.
Според Наредба № 3 от далечната 2004 г., която е все още действаща, експлоатационният им срок е 50 години. Дали са годни за живеене, е въпросът, който все по-често излиза на дневен ред в публичното пространство.
В свой подкаст Economic.bg – „Едно наум“ търсят отговор на въпроса, свързан с живота на т.нар. „панелки“, с гост инж. Атанас Ангелов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на архитектите и инженерните консултанти.
Ето как коментира инж. Ангелов темата: „При добра поддръжка на сградата, независимо от нейната конструкция, експлоатационния срок може да бъде удължен – не казвам вечно, но с много голям срок“. Според него, ако бъдат премахнати факторите, които влияят негативно на сградите, като влагата например, сградите стават вечни.
Според проучване, в сградите, които спешно имат нужда от реновиране и саниране, живеят около 2 млн. души от населението на страната, което означава, че за да бъдат остранени проблемите най-вече с връзките между панелите. Важно е те да бъдат обследвани, а това е трудно осъществимо, тъй като обитателите трябва да напуснат домовете си, което е неосъществимо. Единствената възможност, която дава още няколко години живот на амортизираните панелни жилища, е подобряването на енергийната им ефективност. По този начин ще се спрат течовете и ще се намали възможността от проникване на влага при фугите и връзките между отделните панели.